Община Бобошево

Забележителностите, които представляват архитектурно-строителена, архитектурно-художествена или археологическа ценност, разположени в и около града са:

1. Църква "Св. Тодор" XIII-XIV в., местност "Селище", 1 км. източно от гр. Бобошево;
2. Манастир "Св. Димитър" и Манастирска църква "Св. Димитър", 4 км. югозападно;
3. Гробищна църква "Св. Атанасий" - 1666 г., 500 м. северозападно от центъра на града;
4. Църква "Св. Илия" - 1678 г., на източния край на гр. Бобошево;
5. Църква "Св. Богородица" в центъра;
6. Антично селище -  местността "Мърдище, 1,5 км северно;
7. Античен некропол до града - местност "Долнокрайската чешма";
8. Средновековна крепост - местност "Горно поле", 2 км. западно;
9. Останки от църква - под входа на стадиона.

Забележителностите, архитектурно-строителена, архитектурно-художествена или археологическа ценност, са:

1. в с. Висока могила:

Антично селище и некропол - местност "Баро",3 км. северозападно;

2. в с. Вуково:

Църква "Въведение Богородично";

Средновековна църква "Св. Николай", XVI в.;

Средновековна църква "Св. Петка" - 1598 г.;

Антично селище - местност "Рандкала", 150 м. югоизточно;

Градище - местност "Чуката", 2 км. югозападно

3. в с. Скрино:

Църква "Св. Иван Рилски"

Средновековна църква и прилежащите следи от градежи  - местност "Църковника", 3 км. от селото.

Средновековна крепост „Градището“. Разположена е на 2 километра западно от Бобошево, върху Драгойна могила, на десния бряг на Струма, в местността Горно поле. По периферията на могилата, която има горен диаметър около 35 метра, личат останки от крепостен зид, граден от ломени камъни и хоросан. Крепостта е от времето на Втората българска държава.

Късносредновековна църква „Свети Илия“. Построена е през 1687 г. Намира се в източната част на град Бобошево, под местността Бялата пръст. Представлява малка, еднокорабна и едноапсидна църква с дължина 7,20 м и ширина 5,30 м., без апсидата. В надлъжните стени са вместени два певника, широки по 1,30 м и дълбоки 0,70 м. На запад сградата завършва с анти. На източната фасада има и една аркирана ниша, а на западната – три. Градежът на църквата е от ломени камъни с хоросанова спойка и дървени сантрачи. Запазени са значителни части от стенописите, които са покривали цялата вътрешност на сградата. Ранната стенопис върху свода и горната част на стените е от 17 век, а по-късната – от 1898 г., според ктиторския надпис над апсидната ниша.
 

Късносредновековна църква „Свети Атанасий“. Намира се в района на градските гробища, в горната част на град Бобошево. Малка, еднокорабна църква с полукръгла апсида и с анти. Дълга е 8 метра и широка 5 метра (външни размери). От лявата страна на апсидата се намира проскомидийната ниша, а в дясно – четвъртита, на диаконика. На северната страна има малка, полукръгла ниша – умивалня. Църквата е имала сводово покритие, което при реставрацията и е заменено със стреховидно. През 18 век е прибавен закрит притвор, а през 1926 – 27 г. е изграден нов притвор с трапезария. Стените на първоначалната църква, дебели 0,70 м. са каменни. Църквата е била изписана изцяло отвътре, а западната фасада – и отвън, съобразно установения канон. Съгласно получетливия ктиторски надпис на южната стена църквата е построена през 1590 или 1600 г.
 

Войнишкият паметник в гр. Бобошево е поставен в памет на загиналите за България герои, офицери и войници - жители на Община Бобошево, през Балканската, Междусъюзническата (1912 -1913) и Първата световна (1915 -1918) война.

Възрожденска църква „Света Богородица“. Църквата е един от най-красивите и величествени възрожденски храмове в Кюстендилско. Тя се отличава с необичайна архитектура, напомняща Рилския манастир. Иззидана е от дялан камък с тухлени пояси, а във вътрешността ѝ се издигат десет колони, върху които са разположени осемнадесет кубета. Строителството ѝ започва през 1851 г. и завършва след десетилетие – през 1862 година. Неин строител е прочутият първомайстор Миленко от село Блатешница, Радомирско, който е строител и на южното крило на Рилския манастир. По план е трикорабна базилика. Храмът е изграден върху основи с дължина 24 метра и ширина 8 метра и е висок 10 метра. Иззидан е от камък, с тухрени пояси, и е покрит с керемиди. Наосът, олтарът и галерията на втория етаж са цялостно изографисани. Църквата е действащ храм, паметник на културата.
 

Руенски манастир „Свети Йоан Рилски“. Манастирът е разположен в красива местност в близост до град Бобошево, на около 8 км. западно от международния път София – Кулата, на 2,5 километра над село Скрино – родното място на Свети Иван Рилски. Строителството на манастира започва върху руините на стар християнски храм, през 1999 г. От него по живописна пътека се стига до аязмото и пещерата, където най-напред е служил Свети Иван Рилски. Манастирът е един от най-новите в България. Монашеското братство издава религиозна литература и излъчва първото църковно радио в България „Сион“.

Средновековна църква „Свети Тодор“. Намира се на 2 километра северно от Бобошево, върху възвишение на десния бряг на река Струма, в местността Селище. По тип принадлежи към кръстокуполните църкви с издаващи се свободно рамене на кръста. Има дължина 7,40 м и ширина 6,21 м. Полукръглата апсида е прорязана от тесен, дълъг прозорец. Куполът е стъпвал върху цилиндричен барабан, осветяван от четири прозорци. Църквата е градена от камък, а куполът и сводовете от тухли. В купола редиците тухли са замазани през един ред, тъй че се получава ефектна декоративна украса. По стените на църквата са запазени стенописи в два пласта. Фреските от ранния пласт са унищожени, а тези от втория представляват ценни творения на българската средновековна живопис. Построена е през 10 – 12 век. През 1962 г. тя е опакована с дървен градеж, в очакване на пълната и реставрация.
 

Бобошевски манастир „Свети Димитър“. Недействащ манастир, който се намира на около 4 километра над Бобошево. Манастирската църква представлява малка, еднокорабна сграда с вътрешни размери 4,15 м на 2,66 метра и височина 5,50 метра. Снабдена е с полукръгла отвън и отвътре апсида, широка 1,38 м и дълбока 0,70 м. В източната стена, в ляво от апсидата, има полукръгла ниша, а в северната стена – четвъртита. Сводът е полуцилиндричен. През 1864 г. е прибавен притвор с вход на север и с пет аркирани прозорци. Подът на наоса е застлан с каменни плочи. Цялата вътрешност на църквата, без притвора, е изписана с традиционната за този тип църкви стенопис. Църквата е построена след 1481 г., а стенописите датират от 1488 г. според надписа на входната врата в наоса. Църквата е била част от манастирския комплекс на средновековния манастир „Свети Димитър“. От манастира днес е оцеляла манастирската църква, която е реставрирана изцяло. Църквата е паметник на културата от национално значение. Запазена е и част от воденицата, на която колелото все още се върти.